Карл Дьониц - снимка Уикипедия
От 1 октомври 1916 до януари 1917 година, Дьониц провежда подготовката си в Германия, след което веднага е изпратен в Адриатическо море. На подводницата U-39, командвана от лейтенант Валтер Фолстман, Дьониц се представя блестящо и е преместен в Кил, където издържа курсове за командир на подводница. През януари 1918 година е назначен за главнокомандващ на подводницата UC-25. Още при първия си поход, младия командир потапя параход, а по късно прониква в пристанището на Сицилия и торпилира италиански товарен кораб. За тази негова постъка кайзера награждава Карл Дьониц с орден и го назначава за командир на далеч по-съвременната подводница UB-68. На 4 октомври 1918 година, командирът атакува британски конвой.
След идването на власт на Хитлер и неговият план за светкавична воено-морска офанзива, Дьониц заема мястото на главнокомандващ морските сили на Германия. На 1 февруари 1935 година фюрерът издава заповед за строителството на подводници, а шест седмици по-късно отхвърля забраните на Версайския договор. На 8 юни е провъзгласен за ’’фюрер на подводните лодки’’. Като главнокомандващ военно-морските сили на Германия, Дьониц лично ръководи производството на бойни подводници, усъвършенстването на двигатели, както и издаването на ръководства за обучение на моряци-подводничари.
Пред генерал Дьониц е била поставена за цел производството на 300 подводни лодки, но операцията е била ограничавана от липсата на достатъчно суровини, за които претендирал също и стандартния флот. По тази причина, в началото на Втората световна война на разположение имало 56 подводници, от които едва половината били в бойна готовност за бойни действия в Атлантическия океан. Въпреки този факт, към края на септември загубите на съюзниците в тонаж се равнявали на 175 хиляди тона, а подводната лодка U-47, на 14 октомври, потапя стратегическия линкор ’’Роял Оук’’.
Общите загуби на съюзниците до 31 март 1940 година надвишавали 343 610 тона. През август 1940 година, вице-адмирал Дьониц премества щаб-квартирата си в Париж, откъдето ръководи подводния си флот. Едва към края на 1940 година количеството произвеждани подводници се увеличило от два на шест броя месечно. На 1 септември 1941 година все още количеството на годните за провеждане на бойни действия подводници наброявал 57 броя. Дьониц вярвал, че войната може да бъде спечелена при положение, че бъдат потапяни повече плавателни съдове на съюзниците, отколкото те могат да произведат. По тази причина той яростно се противопоставил на решението на Хитлер, част от подводните сили да бъдат преместени в Средиземно море, тъй като ясно осъзнавал, че те в последствие няма да могат да се върнат обратно, заради силните течения в Гибралтар.
Обявяването на война на Съединените щати след събитията в Пърл Харбър рязко влошава положението на Германия във войната, поради несъстоятелността на германския флот да се противопостави на мощната американска промишленост.
След войната Дьониц е признат за виновен за престъпления срещу човечеството, но в крайна сметка получава една от най –леките присъди – 10 годиини затвор. След излежаване на присъдата си се отдава на писателска дейност и през 1958 година издава книгата ’’10 години и 20 дни’’ и ’’Германска военно-морска стратегия през Втората световна война’’ (1968) .
Животът на Карл Дьониц приключва на 24 декември 1980 година.